180 секунди

 

Романът на Джесика Парк ни предлага една история за съдбата и случайността, за истинската любов - неочаквана и разтърсваща, за двама напълно различни млади хора, които намират път един към друг благодарение на социален експеримент. Твърдението, че очите са прозорец към душата на човек, се затвърждава с историята на тийнейджърите  Алисън и Есбен, които  успяват да се „открият“ и да разрушат взаимно защитните си бариерии.  Студентът Есбен е известен влогър, който се занимава с различни социални дейности, като се стреми да опознае по-добре хората, техните реакции и начин на мислене. Настоящият му експеримент е за 180 секунди, в които трябва да се взира в напълно непознат човек, опитвайки се да вникне в същността му.

В основата на книгата е нещо много обикновено, което съвременните хора честo пренебрегват - зрителния контакт. В технологичния свят, в който всички ние живеем, често се забравят малките неща. Хората като цяло и особено младите предпочитат да общуват виртуално чрез различните социални мрежи, като се затварят в себе си. Това поражда проблеми, свързани с доверието и откритостта. Такъв е случаят и при  18-годишната Алисън, която през целия си живот е била в различни приемни семейства, като се е сблъсквала с много и най-различни трудности. Животът я е научил да бъде силна, да се пази и да разчита само и единствено на себе си, защото хората рано или късно си тръгват и човек остава сам. Есбен, загриженият и приветлив младеж, успява да открие пътя към сърцето на девойката и да заеме в него такова място, каквото никой до този момент не е успял да завоюва.

Книгата ни напомня за това, че не трябва да се отчайваме  дори в най-трудните моменти от живота си и да помним, че точният човек е някъде там, чакащ да бъде открит и заобичан. 

Вики Лютакова